През 2056 заедно с отбелязването на 100 години Милко Павлов бе направен и опит за реконструкция на милкопавловголемитерисунки 2012-2030 от ноември 2005 в СГХГ в София, България. Първите разминавания в реално време датират от есента на 2004 година. Още през декември се появяват образи от 2019 и 2026, а през януари 2005 изплуват картини от 2012 и други, датирани от 2016 и 2029. Така се появяват Resentimenti и Navigare. Освен тях се показват и части от цикъла Anamnesia от 2003.

Колкото и да звучи невероятно, това е опит да изтеглим в настоящето едно предварително заявено събитие. Художникът задава въпроси относно отношението настояще-бъдеще, които във физическия свят са трудно пробиваеми, но за сметка на това имаме свободата да ги манипулираме в света на идеите. Методът “разминаване на бъдеще и настояще” се прилага широко във фантастиката, от която авторът е бил впечатлен като дете, а и съвременната физика не намира решение на фактора време. Една част от човешкото мислене изобщо е опит да конструира неописуемото и недостижимото – мотор за развитие на homo sapiens, за разлика от homo shopping. Предизвикването на събития в бъдещето е волно или неволно човешка тактика и в настоящата изложба авторът осмисля относителността на подобно начинание.

Техниката фротаж е известна от 30-те години на 20-ти век, а и в училище почти всички ние, драскайки с молив върху хартия по остърганите чинове, сме се забавлявали да откопирваме оставените от предишни наши съученици следи. Изведена в голям формат същата техника дава съвършено различен резултат.

Първата изложба графит-фротаж “Границите на рая” е през 1998 г. в галерия XXL, София, последвана от “Имитации” в АТА център за съвременно изкуство, 2000 г. и “Анамнезия” в галерия OMC, Дюселдорф, 2003 г.

Настоящата изложба е четвърта в тази посока. Показват се 10 голямоформатни рисунки, изпълнени с графит върху хартия. Те се заиграват с кадри от непроизведен черно-бял филм и художникът целенасочено употребява формата на широкия екран. За зрителя остава да се запита кой е филмът. Този, който започва от ръба на листа или този на ежедневния свят. Листовете могат да бъдат разглеждани и като взети назаем парчета бъдеще, показани днес. Това се потвърждава от датировката на рисунките, която е отнесена във време, съществуващо все още само на теория.

Не си мислете, че всичко това е просто шега. В процеса на придвижване е договор, който регламентира от днешна правно-юридическа гледна точка факта, че такава изложба ще бъде направена през 2056 година, за което и рисунките ще бъдат оставени в Софийска градска художествена галерия.

ЛЮБЕН ГЕНОВ. АКУСТИЧНО

17 Ноември 2005 - 11 Декемрви 2005

През последните години Любен Генов се наложи на българската художествена сцена със своите смели абстрактни композиции, предпочитание към сложни колоритни нюансировки и голямоформатни платна, които му дават възможност да разгърне в пълнота идеите си.

Творбите за настоящата му изложба са създадени специално. Те представляват нов етап в творческото му развитие – по-задълбочен и осмислен, наситен с многопластови преживявания и емоции.

Любен Генов е роден на 18.11.1966 г. в гр. Оряхово. През 1985 г. завършва Художествено училище в гр. Троян, а през 1991 г. Учителски институт “Св. Иван Рилски” в гр. Дупница, където учи живопис при Ивайло Попов. През 1993 г. е приет в първия випуск на Частната академия “Жул Паскин”, София, специалност “Живопис” в класа на Долорес Дилова и Николай Майсторов, а през 1996 г. завършва и майсторски клас. От 2001 г. е член на СБХ, секция “Живопис”.
От началото на 90-те години активно се занимава с живопис, осъществява редица самостоятелни, участва в колективни и национални изложби, живописни биеналета и триеналета, както и в кураторски проекти.
През 2001 г. получава награда в Националния конкурс по живопис на тема: “Българската духовна и материална култура – нашата идентичност по пътя към Европа”. 2002 г. печели конкурса на СБХ за пребиваване и работа в Сите Ентернасионал дез’Ар, Париж.
Негови творби са притежание на частни колекции в страната и чужбина – САЩ, Англия, Франция, Унгария и др.

АСЕН ВАСИЛИЕВ 105 години от рождението му живопис, рисунки, документи

10 Ноември 2005 - 16 Декемрви 2005

Асен Василиев е роден на 2 юни 1900 г. в Кюстендил. През 1925 г. завършва специалност живопис в Художествената академия в София при професорите Димитър Гюдженов, Никола Ганушев, Стефан Иванов и Никола Маринов. 1926 - 1940 г. работи като гимназиален учител в Берковица, Шумен и София. 1957 - 1959 е заместник-директор на Института по изкуствознание при БАН. От 1974 г. е професор по изкуствознание в Художествената академия в София. Член на дружество “Съвременно изкуство” и един от създателите на Съюза на художници в България.

Като художник Асен Василиев работи в областта на битовата и историческата композиция, портрета, пейзажа и натюрморта.
Негови творби се намират във всички музеи в България, както и в колекции в Германия, Франция, Румъния, Югославия и други. Като историк на изкуството се изявява предимно в областта на българското Възраждане. Участва в редица комплексни научноизследователски експедиции на БАН. Сътрудничи в списания за изкуство и археология. Автор е на 34 монографии и книги, както и на множество статии.

В изложбата са включени живопис, графики и рисунки, собственост на СГХГ, Националната художествена галерия, Художествената галерия “Владимир Димитров – Майстора”, Кюстендил, Художествената галерия Стара Загора, частни колекции, както и документи от Централния държавен архив и Центъра за славяно-византийски проучвания “Акад. Иван Дуйчев”.

Настоящата изложба има за цел да припомни делото на видния художник и историк на изкуството Асен Василиев, оставил забележима следа в българската култура.

МЯСТО ЗА СРЕЩИ Ася Кованова и Камен Танев. Генезис

09 Ноември 2005 - 30 Ноември 2005

Зараждането на формата е основен проблем в творчеството на Камен Танев. Процесът на нейното обособяване в пространството следва своя собствена, вътрешна логика. Последната насока в художественото търсене на скулптора представлява крачка към освобождаването на формата от волята на нейния създател. Като идеално тяло, сферата въплъщава най-добре тази идея. Сферичните елементи изникват в съзнанието на автора първоначално при вида на вакуумирани топки за тенис. Те предизвикват впечатлението за нещо органично, за своеобразна форма на живот. Камен започва да изследва развитието на тези форми в различни пространства и мащаби. В настоящата изложба авторът търси максимална близост с природата като най-естествен контекст за възприемане на неговите органични създания. Метаморфозите, през които те преминават са „заснети” от Ася Кованова. Видеото позволява проследяването на самия формотворчески процес, който е съществена и неделима част от живота на завършените форми в експозицията. Изминатите стадии, през които преминава тяхното самоидентифициране, подсказва, че и тази фаза може би не е последната.

Яна Костова
куратор на изложбата

ЛЮБЕН ДИМАНОВ живопис, графика, рисунка

02 Ноември 2005 - 23 Ноември 2005

Любен Диманов е роден през 1933 г. в град Кнежа. През 1959 г. завършва специалност „Декоративно-монументални изкуства” в Художествената академия в София при проф. Георги Богданов. Художникът трайно се насочва към графиката, илюстрацията и рисунката. Паралелно с това се изявява и в сферата на живописта и стенно-монументалните изкуства. Включва се активно в международния живот още от годините след своето дипломиране – участва в Младежкото биенале в Париж през 1961 г., 1963 г., 1965 г., както и в биеналета на графиката в Любляна, Лондон, Рим, Австралия, Москва, Сао Паоло.

През 1972 г. организира своята първа самостоятелна изложба в Кнежа. Следват изложби в София, Стокхолм, Лондон, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена и много други.
Любен Диманов е автор на редица илюстрации и самостойни графични листове за издания от български и световни автори. Сред оформените от него книги са: Марк Аврелий „Мисли за самия мен” /1978 г., Париж/, Шарл Бодлер “Цвета на злото” /1979 г., Дюселдорф/, Селма Лагерлоф „Сага за Йоста Берлинг”/ 1980 г., галерия „Остер”, Швеция/, Овидий „Метаморфози” /1981 г., Париж/, Аполинер „Алкохоли” /1981 г., Париж/, Шекспир „Сонети” /1983 г., Стокхолм/, „Бестиарий” /1984 г., Париж/, „Когато пламъкът и розата са едно” /1986 г., Лондон/, Стефан Маларме „Митология” /1991 г., Париж/ и други.
Художникът получава много награди за графика, рисунка и илюстрация в България и по света. През 1974 г. получава ІІ-ра награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва. През 1986 г. му е присъдена наградата за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж.

Художникът, който от 1976 г. живее в Париж, гостува в Софийската градска художествена галерия с голяма ретроспективна изложба. Това е петата му представителна експозиция в столицата – след изложбите в НХГ през 1980 г. и 1983 г., в галерията на „Раковски” 125 през 1989 г. и в Националната галерия за чуждестранно изкуство през 1995 г.

В настоящата изложба са включени живописни платна, рисунки, колажи и графики в техниката на офорта, литографията и монотипията. Показаните творби представят различни етапи от творчеството на Любен Диманов. В експозицията могат да бъдат видени произведения от ранния период на художника – времето, когато работи в България (60-те до средата на 70-те години на 20-ти век) и творби, създадени след 1976 г. Обединява ги силата на монументалната, синтетично изчистена рисунка и динамиката на цветното петно. Основно изразно средство в тях е линията. Виждаме я в нейните богати разновидности – от пластичното изграждане на формата, през виртуозната трактовка на драпериите до символната асоциативност на детайла.