Колекцията на Софийска градска художествена галерия представя българското изкуство от края на 19-ти век до днес. От първите академични художници преди и след Освобождението, през влиянията на импресионизма, символизма и сецесиона, до промените през 30-те години на 20-ти век, сбирката показва в пълнота началото на светското изкуство у нас. Във фондовете се съхраняват произведения от първите години на социалистическата власт след 1944 г., от времето на култа към личността и последвалото „размразяване“ в началото на 60-те години. Изключително богато са представени 70-те и 80-те години. През последното десетилетие усилията на екипа са съсредоточени, както в посока на обогатяване на наличната сбирка, така и на интегриране на съвременните форми на изкуство в музейната политика.
Началото на колекцията е поставено през 1929 г. от първия уредник Коста Вълев. Започва като сбирка на творби от софийски художници или предимно на произведения, посветени на историята и съвремието на града. Днес това е само една от посоките. Във фондовете на музея продължават да влизат работи, които отразяват промените в града. Друга тенденция, съхранена от самото начало и развивана през годините, е колекционирането на портрети на представители на интелигенцията и обществени личности. През 2008 г. след сериозна събирателска акция галерията представи пред публиката своята колекция от автопортрети на художници, наброяваща над 200 творби.
През годините попълването на фондовете върви с различна интензивност. С обособяването на Градската галерия като самостоятелна институция през 1952 г. работата в тази посока се засилва. Основният източник са самостоятелните изложби, общите художествени изложби и конкурсите на тема София. Първият е обявен през 1964 г., а последният е организиран през 1989 г. Най-тежък е периодът 1991-2007 г., през който музеят няма бюджет за откупки и разчита единствено на дарения.
Колекцията е разделена в четири отдела: Живопис, Скулптура, Графика, Съвременно изкуство и фотография. Последният фонд е най-новият и е основан през 2004 г. в отговор на настъпилите промени в изкуството и в художествения живот.
Колекцията на СГХГ е представителна за развитието на българското изкуство от края на 19-ти век до днес. Тя покрива всички периоди, тенденции, стилове и имена. Доказателство за това е проектът „Възможната история“, реализиран през 2012-2013 г. Изследването е базирано върху сбирката на музея и е първият опит за нов прочит на историята на изкуството след премените през 1989 г.
Графичният фонд съхранява произведения върху хартия, създадени от средата на 18-ти век до днес. В първите години от съществуването на галерията те са събирани инцидентно, като част от общата колекция. След преместването на СГХГ в сградата на ул. „Ген. Гурко” 1 през 1977 г. е създаден графичен кабинет. Отделянето на графичните произведения в самостоятелен фонд става през 1985 г.
В края на 2104 г. графичната колекция наброява 3 840 творби. Преобладаващата част от тях са отпечатъци в различни техники, но заедно с това значителен дял илюстрации, карикатури, рисунки, скици, етюди, пастели и акварели допринасят за разнообразието на сбирката.
Фондът като цяло отразява развитието на графиката в България от нейното възникване до наши дни. Наред с ранните й прояви като самостоятелно изкуство (Николай Павлович, Михаил Кръстев, Петър Морозов и др.), в него присъстват ярки примери за високите постижения през 20-те и 30-те години на 20-ти век: Васил Захариев, Пенчо Георгиев, Николай Райнов, Преслав Кършовски, Жорж Папазов и редица други. Някои от най-добрите примери проследяват промените през 60-те, както и стиловото разнообразие и технологичната свобода на изпълнение през 70-те и 80-те години на 20-ти век (Тодор Панайотов, Анастасия Панайотова, Петър Чуклев, Румен Скорчев, Михаил Петков, Иван Нинов и много други.) Следващото поколение автори (Христо Кърджилов, Мария Духтева, Явора Петрова, Милко Павлов, Васил Попов и т.н.) са широко представени предимно с творби от 80-те и 90-те години, а след 2007 г. автори като Стефан Божков, Любомир Кръстев и Камен Старчев обогатяват колекцията с нови стилове и техники.
Графичният фонд съхранява и редица значителни по обем дарения от творби на Васил Стоилов, Николай Майсторов, Румен Скорчев, Кирил Гюлеметов, Милко Павлов, Маргарит Цанев и др.
и във Facebook
в YouTube
новини