30 Април 2013 - 02 Юни 2013

„Другото око” е поредица от изложби по идея на Мария Василева, в която не-изкуствоведи са поканени да работят с музейната колекция. Идеята е да се погледне отвъд традиционните интерпретации на историята и по възможност да се извадят на бял свят позабравени произведения, както и да се установят нови връзки между тях. 
Проектът „Другото око“ се бори с инерцията на гледането и интерпретирането. Той включва в диалога с музейните експонати хора, които упражняват фантазиите си в други културни полета или не са обременени от тясно специализираното знание. Разчитаме свежестта на техния поглед да ни поднесе изненадващи открития и да изгради нови контексти за познати произведения.
Първото издание през 2010 г. „Художник в депото“ на Лъчезар Бояджиев ни преведе през инсталационен лабиринт, изграден на базата на интимни, приятелски, колегиални и служебни взаимоотношения между поколения художници, вплели работите им в тъкан от невидими, но определящи творчеството им диалози. През личния поглед на човек, част от тази сплав от интриги и емоции, разположена на малка обозрима територия, Л. Бояджиев изведе разказ за различни времена и преминаващи през тях без прекъсване сюжетни линии. В „По никое време“, 2011 г., философът Боян Манчев опонира на собственото си очакване да открие в колекцията предимно големи исторически теми и идеологически разкази. За сметка на това той намери един хармоничен баланс между „частно/общо, труд/делник, човешко/нечовешко, принуда/свобода, идеологическа утопия/идилическа утопия“ и посвети изследването си на специфичното, чисто художническо време, което като че ли преодолява историческото. 
Ани Васева, Боряна Росса и Моника Вакарелова сблъскват различни възгледи и усещания за колекцията, които макар и на пръв поглед противоречиви, намират множество пресечни точки. Погледът им се движи между драмата на суровата реалност и безвремието на неслучилата се такава, между очакването и действието, между съществуващото и несъществуващото; рее се из депата и се опитва да открие произведенията с „двойно дъно” (по Ани 
Васева). Светът на изкуството е съставен от много светове, както впрочем и животът. Ани, Боряна и Моника маркират своя територия през десетилетията и ни я предлагат като един от многото възможни маршрути през времето и пространството.
В изложбата са включени около сто произведения на художници от различни епохи и течения от края на 19-ти век до наши дни, изпълнени в разнообразни техники – живопис, графика, скулптура, фотография, видео, обект. Сред авторите са Георги Данчов, Иван Мърквичка, Андрей Николов, Цанко Лавренов, Пенчо Балкански, Веселин Стайков, Бинка Вазова, Стефан Гацев, Георги Баев, Лика Янко, Васил Симитчиев, Станислав Памукчиев, Маргарита Пуева, Едмонд Демирджиян, Лъчезар Бояджиев, Иван Мудов, Стефания Батоева и други.
Издаден е каталог на български и английски език.

- - - - - -
Ани Васева (р. 1982 в София) е театрален автор и режисьор. Сред нейните постановки са радиопиесата „Болен” (2010), „Пиеса за умиране” (2010), „Франкенщайн” (2012), „Всичкоядецът” (2012) и „Метеор” (2013). Съосновател на МЕТЕОР. 

Боряна Росса (р. 1972 в София) работи в областта на пърформанса, филмa, фотографията, дигиталните изкуства, прави собствени кураторски проекти. Заедно с Олег Мавроматти основава групата Ултрафутуро през 2004. Преподава в департамента Трансмедия в Сиракузкия университет, Ню Йорк.

Моника Вакарелова (р. 1987 в София) е докторант в катедра „История и теория на културата" в СУ. Занимава се с културна история на съвременността, а настоящите й интереси са свързани с образи и безòбразни събития.

19 Март 2013 - 28 Април 2013

В колекцията на СГХГ акварелните творби заемат значимо и самостойно място. Обичана и усъвършенствана от редица български творци, акварелната техника носи особено очарование и въздействие. Произведенията, изпълнени в акварел – независимо дали са спонтанни и леки ескизи, или майсторски изградени завършени творби, дали са портрети, пейзажи, композиции или артистични импресии – привличат със своята непосредственост и поетичност.

Познат още от древността, акварелът се развива в Китай след откриването на хартията и значително по-късно се разпространява в Европа. Предшественик на акварелната техника е живописта върху мокра мазилка /фреско/, при която се получават сходни ефекти. Първоначално в европейската живопис ак-варелът играе роля на спомагателна техника при изработването на ескизи, проекти, или бързи зарисовки от натура. Едва през 18-19 век акварелът се развива като самостоятелно изкуство. Присъщата му лекота и ефирност, богатите възможности за различни ефекти – от бегло докосване на листа до дълбоко колоритно напластяване – го правят предпочитана техника за редица художници.

Изложбата в СГХГ обхваща 80 творби, изпълнени с акварел. Без да пре-тендира за изчерпателна хронология, експозицията проследява развитието на акварелната техника в българското изкуство от края на 19 до края на 20 век. Наред с ранните образци във фонда на СГХГ – творби на Йозеф Обербауер, Георги Канела, или Ярослав Вешин, акцент в изложбата са произведения на най-изтъкнатите майстори на акварела у нас – Никола Маринов, Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Дечко Узунов, Васил Стоилов и др. Творбите на ре-дица художници, като Генко Генков, Симеон Венов, Васил Чакъров, Александър Поплилов, Васил Вълев, Любен Зидаров, Томас Кочев, Михаил Деянов, Ненко Токмакчиев, Захари Каменов, Нина Ковачева и др., бележат различни посоки и стилове от средата и края на 20 век, демонстрирайки разнообразните изразни възможности и поетичната красота на акварела. 

14 Март 2013 - 21 Април 2013

Прожекции: вторник-събота - 11.30 и 15.30; неделя - 14.00 и 16.00

ЦВЕТАНКА (66 мин.) е поетичен филм за историята на България от XX век, разказана през погледа и невероятния житейски път на д-р Цветанка Гошева. 

Родена в заможно семейство, като дете Цветанка мечтае да стане актриса, но историята на България през XX век радикално променя съдбата й. XX век е уникален за България с резките преходи между три епохи – монархия, комунизъм и демокрация. Епохите се сменят, а заедно с тях се променят страната и хората, които живеят в нея. 

“Цветанка е историята на моята баба – свидетел на тези три епохи. Нейният живот е показателен за живота на съвременниците, обществото и страната ни.” Юлиян Табаков, режисьор и автор на изложбата. 

Изложбата включва представяне на филма „Цветанка“ (сценарист и режисьор Юлиян Табаков, оператор Адам Нилсон, продуценти Мортен Нилсен, Мартичка Божилова), голямоформатни фотографии и сценография от филма.


Юлиян Табаков е международно установен млад автор с многобройни специализации в България и чужбина. Той има широк опит на работа с театрални и кино-режисьори от европейски мащаб, създавайки заедно с тях визуалната концепция, целостността и ядрото на възприятие на творбата. След като натрупва многогдишен опит като художник, скулптор и сценограф, той започва да използва практическия си опит като колаборатор и концептуалист по време на работа с водещи режисьори и да създава успешни собствени театрални и кинопроекти.

12 Март 2013 - 21 Април 2013

Националният конкурс Алианц България за живопис, скулптура и графика стартира през 2008 г. като биенале. През изминалите пет години има три издания и са организирани общо 21 изложби в различни градове, в които са показани над 3000 творби.

Целта е създаването на нови произведения и предоставяне на възможност на публиката да види развитието на живописта, скулптурата и графиката през периода 2008 – 2013 година. Част от създадените произведения са представени и пред чуждестранна публика чрез изложбите в Мюнхен, Прага и Кошице. 

Носители на големите награди са Димитър Чолаков, Ангел Станев, Велико Маринчевски, Десислава Денева, Емануела Ковач, Нели Христова, Живка Маринова, Кирил Мескин и Иван Нинов.

Издадени са три представителни каталога на конкурса.

Настоящата изложбата в СГХГ е представяне на петдесет и девет наградени творци от трите издания на конкурса. Творбите са собственост на Алианц България.

12 Септември 2012 - 02 Март 2013

Този проект се опитва да представи визуално и теоретично българското изкуство от края на 19-ти век до днес. Визуално – чрез артефактите, които музеят притежава. Теоретично – чрез текстовете, които анализират художествените процеси. Конструкцията на това изследване е зададена предварително – шест периода, всеки с пет подтеми. Поканени са известни български изкуствоведи: Ирина Генова, Татяна Димитрова, Чавдар Попов, Борис Данаилов, Диана Попова и Мария Василева, които изследват българското изкуство въз основа на колекцията на галерията и предлагат своя анализ. Отделните части образуват общата история, разгледана от съвременна гледна точка. Всеки период и неговите подтеми отразяват най-важните аспекти на времето. Стремежът е четливо и ясно да се подчертаят основните направления и тенденции като по този начин и изложбата, и каталогът към нея съдържат сериозен образователен елемент.

За първи път на публиката се поднасят някои проблеми, които досега или въобще не са били анонсирани, или са показвани извън контекста на времето и цялостната логика на процесите. Такива са както някои теми от началото на 20-ти век като например интересът към Ориента или салонния портрет, така и развитието на изкуството през първата половина на 50-те години. Опитът е историята на изкуството да се огледа от всички страни, да се преодолеят някои шаблонни разбирания или идеологически обусловени тълкувания и да се даде максимално обективен съвременен прочит.

Изследването е базирано върху колекцията на музея, която е достатъчно голяма и задълбочена, за да даде възможност за подобен широк поглед към историята. Тя е събирана повече от 80 години. Започнала своето развитие като картинна сбирка, днес тя наброява над 8000 произведения – живопис, скулптура, графика, съвременно изкуство и фотография. В своето изграждане тя е обвързана с цялостното развитие на новото българско изкуство, което за по-малко век – от Освобождението на страната от османско владичество (1878) до началото на XXI век, изминава динамичен път, изпълнен с разнообразни и интензивни процеси на създаване, институционализиране и утвърждаване. Това е път на промени и преоценки с различни художествени и политически тежнения – стремежът за приобщаване към европейската художествена култура и изграждане на традиции, за да придобие изкуството историчност и по този начин социална и обществена значимост.
„Възможната история“ предлага прочит на българската история на изкуството през колекцията на галерията, тъй като тя съдържа различни и уникални, неизвестни и емблематични произведения и имена, които имат стойност за развитието на българското изкуство. Този нов проект и публикация за художествената колекция на Софийска градска художествена галерия не е само за да попълни и без това многочислените художествени изследвания и издания, показващи красотата, богатството и значимостта на нейните творби. Настоящата изложба и издание предлагат едновременно както хронология, така и стилови и тематични сравнения, в които се пресичат нерядко възгледите на различни художници, дружества, художествени течения. По този начин в изложбата и изданието се разглеждат различни направления в историята на българското изкуство в периода между 1878 и 2012 година, които влизат в досег и се сменят през десетилетията, отстъпвайки път едно на друго. 
Каталогът към изложбата включва 300 репродукции и авторски текстове представени в 200 страници. Изданието е на български и английски език.

Галерия „Васка Емануилова“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, също е подготвила нова постоянна експозиция „ВАСКА ЕМАНУИЛОВА: ИСТОРИЯТА“. Творчеството на Васка Емануилова е разгледано и представено хронологично, както през работите й, така и през фотографии, документи и разказите на известни изкуствоведи и художници.

Изложбата „Възможната история“ е подкрепена от Министерството на културата, Столична община, OGNYANOVO K AД _ PLENA Group Company, МЕТРОРЕКЛАМА, ЧЕЗ- България, REOFIX EOOД и се реализира с медийното партньорство на БНТ и БНР.

Лекциите на кураторите можете да чуете на линка по-долу:

http://www.mixcloud.com/SGHG/

26 Юни 2012 - 22 Юли 2012

Изложбата отбелязва петото издание на Наградата за съвременно изкуство БАЗА. Тя е създадена през 2008 г. по инициатива на Института за съвременно изкуство – София и съществува като част от международна мрежа от награди за млади автори. Финансира се от американската Фондация за гражданско общество. По традиция изложбата на номинираните се провежда със съдействието на СГХГ и в една от нейните зали. Наградата е единствена по рода си у нас и се състои в шестседмичен творчески престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк и самостоятелна изложба в галерията на ИСИ-София. Първите четирима носители на БАЗА са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010) и Викенти Комитски (2011). Техният опит от пребиваването в Ню Йорк вече доказа ефективността на такъв формат награди, заради разширяването на професионалните и колегиални контакти, поканите за участия в изложби в различни страни, както и знанията от наблюдението на нюйоркската художествена сцена. 

Целта на изложбата на номинираните е да представи най-доброто от работата на всеки избран художник и да даде представа за индивидуалните му художествени предпочитания. В предстоящата експозиция преобладават нови произведения, планирани и реализирани по този повод. 

Работите на Зоран Георгиев се фокусират върху темата за пътя на артефактите през историята и работния процес, разбиран като връзка между създаването на изкуство и нехудожествените дейности.

Леда Екимова се интересува от човешката емоционалност, изразявайки това чрез символи на тялото и органични материали.

Кирил Кузманов изследва идеята за пътуването, придвижването и образа на художника не като турист, а като пътешественик.

Най-младият участник Павел Лефтеров се включва в изложбата като пример за интензивно овладяване на живописта и непосредствен поглед към масовата култура и консуматорското общество.

Максимилиан Праматаров се занимава с манипулиране на документални образи, добавяйки смислови промени чрез технически средства на фотографията. 

Работите на Коста Тонев показват неговата дългогодишна последователност в осмислянето на думи и понятия на базата на постулати от историята на съвременното изкуство. 

През 2012 членове на журито са: Мария Василева (куратор, главен уредник на СГХГ), Яра Бубнова (куратор, директор на ИСИ-София), Недко Солаков (художник), Борис Мисирков (фотограф), Оливие Боасиер (колекционер на съвременно изкуство).

Зоран Георгиев е роден през 1985 г. в Гевгелия, Македония. През 2012 завършва Живопис в НХА при проф. Андрей Даниел. Работи живопис, видео, инсталация и обекти. Носител на награда за живопис от Конкурс за млади художници, критици и куратори на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. 

Леда Екимова е родена през 1980 г. в Свищов. През 2004 г. завършва Мода в НХА. Работи като художничка, моден дизайнер и куратор. Основател е на галерия „Пистолет“ и модния лейбъл „Чайка“. В художествените си изяви предпочита средствата на рисунката и инсталацията за определено място.

Кирил Кузманов е роден през 1981 г. в София. През 2009 г. завършва Скулптура в НХА при проф. Емил Попов. В работата си експериментира с намеси в градската среда или изложбените пространства, използвайки различни изразни средства. През 2009 получава Първа награда в TurgusunArts Festival, Казахстан. 

Павел Лефтеров е роден през 1994 г. в София. Учи в Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров". Има участия в няколко общи изложби, сред които SAATCHI ONLINE на изложението ARTPARIS JUST ART, Grand Palais March, Париж, 2011. Носител на награда от Шести национален конкурс за учебна рисунка, София, 2010.

Максимилиан Праматаров е роден през 1979 г. в София. През 2002 завършва Богословие в Софийския Университет, а през 2011 Университета за приложни изкуства във Виена. Работи предимно в областта на фотографията, като през последните години експериментира с лентикуларната техника за триизмерен печат. През 2006 получава награда от международното списание за фотография и медийно изкуство EIKON. 

Коста Тонев е роден през 1980 г. в Пловдив. През 2004 завършва Живопис в НХА, при проф. Андрей Даниел. През 2008 завършва живопис в Академията за изящни изкуства във Виена. Работи живопис, видео, фотография и инсталации. Познат е на публиката с множество участия в изложби в България и по света. 

14 Юни 2012 - 26 Август 2012

Sofia City Art Gallery presents the most recent acquisitions in the collections of Painting, Graphics, Sculpture and Contemporary Art and Photography, which have been received during the recent two years as purchases or donations. Traditionally, since 2008 by such exhibitions, the Museum has been giving an account to its audience, and it has been also showing its policy of completing the collection.

Thanks to the financial support of the Sofia Municipality, in 2007, more than 15 years later, the Gallery made its first purchases of art works. Since then, each year, after a precise selection, works of different character enter the museum. Donations are also an important source for enriching the collection.

So far, filling the collection goes in several directions. One of them is seeking of classical works of Bulgarian art that have been missing or have not been sufficiently presented (Nikola Georgiev, Nikolay Rostovtsev, Georgi Velchev, Pencho Balkanski). The other direction is tracking the development of some artists who have been defined established in Bulgarian art culture and whose adequate exposure requires including works from different periods of their creative development(the sculptors Thomas Kochev and Emil Popov, thegraphic artist Ivan Ninov, the painters Ioan Leviev, Rumen Skorchev, Andrey Daniel, Gredy Assa). A special focus of the selection is the generation of those artists who won recognition after the second half of the 1980s and thus, due to the difficult transitional period, stayed outside the museum collections (Rumen Zhekov, Dolores Dilova, Onnik Karanfiliyan, Vassil Popov). There is a continuing tendency of enriching the stocks with the works of young painters (Nina Ruseva, Alexander Petkov) and graphic artists (Lyubomir Krastev). Interesting emphasis this year are the newly obtained caricatures – an area of artistic expression, which has been much underrated by museums (Alla Georgieva and Chavdar Georgiev, Chavdar Nikolov, Hristo Komarnitski, Stefan Despodov, Rumen Dragostinov, Ivan Kutuzov). Sofia City Art Gallery keeps filling its Contemporary Art and Photography collection either. This collection has no analogue in the Bulgarian museum practice (Vassil Simittchiev, Adelina Popnedeleva, Nedko Solakov, Daniela Kostova, Nina Kovacheva and Valentin Stefanoff, Kalin Serapionov, Boris Missirkov and Georgi Bogdanov, Rada Bukova, etc.).
 

14 Юни 2012 - 26 Август 2012

Софийската градска художествена галерия представя най-новите постъпления във фондовете Живопис, Графика, Скулптура и Съвременно изкуство и фотография, приети през последните две години като откупки или дарения. По традиция от 2008 г. насам музеят се отчита с подобни изложби пред своята публика и показва политиката си по отношение попълването на колекцията.

Благодарение на финансовата подкрепа на Столична община през 2007 година галерията реализира първите след повече от 15 години откупки на художествени произведения. Оттогава всяка година с прецизна селекция във фондовете на музея влизат различни по характер творби. Даренията също са важен източник за обогатяване на колекцията. 

Както и досега, попълването върви в няколко посоки. Едната е издирване на класически произведения на българското изкуство, които липсват или не са достатъчно добре представени в колекцията (Никола Георгиев, Николай Ростовцев, Георги Велчев, Пенчо Балкански). Другата е проследяване развитието на автори, които се определят като утвърдени в българската художествена култура и пълноценното им показване изисква включване на работи от различни периоди на творческото им развитие (скулптурите Томас Кочев и Емил Попов, графика Иван Нинов, живописците Йоан Левиев, Румен Скорчев, Андрей Даниел, Греди Асса). Селекцията обръща специално внимание на поколението художници, което се утвърждава след втората половина на 80-те години и поради трудния преходен период остава извън музейните колекции (Румен Жеков, Долорес Дилова, Онник Каранфилиян, Васил Попов). Продължава линията на обогатяване на фондовете с млади живописци (Нина Русева, Александър Петков) и графици (Любомир Кръстев). Интересен акцент тази година представляват новопридобитите карикатури – една силно подценявана от музеите област на художествено изразяване (Алла и Чавдар Георгиеви, Чавдар Николов, Христо Комарницки, Стефан Десподов, Румен Драгостинов, Иван Кутузов). СГХГ продължава да попълва и своя фонд „Съвременно изкуство и фотография“, който е без аналог в българската музейна практика (Васил Симитчиев, Аделина Попнеделева, Недко Солаков, Даниела Костова, Нина Ковачева и Валентин Стефанов, Калин Серапионов, Борис Мисирков и Георги Богданов, Рада Букова и др.).

19 Май 2012 - 17 Юни 2012

Ангел Станев е художник, който в края на 70-те години дръзко преобразява рутинния пластичен език на скулптурната материя. Работите му привидно изглеждат като ескизи и голяма част от тях са подвеждащо наречени така. Всъщност, ненужното е драстично отстранено, за да се търси максимална концентрираност на изобразеното. Пространството мощно нахлува в материята, издухва непотребното, оставяйки лаконични фрагменти, изградени с филигранна нежност. Този необичаен пластичен език се възприема жадно, поражда многобройни последователи в диапазона между откровеното плагиатство и съзидателното творческо общуване. 

Изложбата е замислена като разказ за събития в българската скулптура от втората половина на 70-те години до днес, най-динамичния й период, чрез творчеството на най-евристичният й представител. Тя не случайно е в Софийска градска художествена галерия, където се съхраняват най-много произведения на Ангел Станев. Между тях са: заредената със сарказъм към илюзорните творчески очаквания Люлка с Муза (Посвещeние на Димчо Дебелянов), която заслужено предизвиква едночасово брожение сред журито на Младежката изложба през 1978 година; породилата толкова подражания Глава от 1979; изсвирената на тънката струна на цигулка Фигура от 1979; политналата от вятъра Фигура от 1984. 

Творбите му съчетават свръхчувственост и краен аскетизъм и са упорито, последователно изследване на звученето на вятъра в камбаната, празното пространство на люлката и ритъма между люлките, ехото на кръга все по-лаконично, все по-мощно. За тази експозиция Ангел Станев създава и вариант на една от своите десетилетия мислени композиции, в която гласът на камбаната и екотът на кръга, които се съчетават в монументални мащаби. Това звучене откриваме и в ранните рисунки. Рисунката за твореца, дори когато е бродирана под лупа и когато е резултат от експлозия от петна и линии, носи мисията на креативно просветление, което може да послужи за десетилетни пластични трансформации.

19 Май 2012 - 30 Май 2012

В навечерието на международната културна инициатива „Нощ на музеите“, на емблематичния за столицата „Мост на влюбените“, ще бъде представена изложбата „60 години със Софийска градска художествена галерия“. Събитието е част от програмата, с която екипът на институцията, заедно със своята публика, ще отпразнува шестдесетия рожден ден на галерията.

През 1928 г., по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина, със заповед на тогавашния кмет на града генерал Владимир Вазов се учредява Столичен общински музей. Така се поставя началото на събирането на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики.

Музеят обитава различни адреси от 1929 до 1941 г., когато се открива специална сграда на пл. „Бански” 3 (разрушена по време на бомбардировките през март 1944 г.). През 1948 г. част от художествения фонд на музея е прехвърлена на новосъздадената Национална художествена галерия. През април 1952 г. от Градския музей се отделят библиотеката и архивът, а през октомври същата година Музеят за история на София и Софийска градска художествена галерия са обявени за самостоятелни институции. В края на 80-те години художничката Васка Емануилова дарява голяма част от своите произведения, с които се оформя фондът на галерия „Васка Емануилова“ – днес филиал на СГХГ и пространство за развитие на платформата за млади български творци „Място за срещи“.

В рамките на изложбата чрез документални фотографии се проследява пътя, дейността и значението на СГХГ от 1928г до 2012г. „Увековечените мигове“ от историята на галерията, побрани в 60 постера, очертават не само паметта за миналото на галерията, но и активният музеен и галериен живот, който се води в нея днес.

Изложбата се организира с партньорството и подкрепата на Столична община, Агенция БУЛФОТО, Софийски държавен архив, Общинско предприятие „Стара София“.