12 Юни 2014 - 06 Юли 2014

Наградата за съвременно изкуство БАЗА е единствена по рода си у нас. Представлява стипендия за пътуване и резиденция в Ню Йорк за месец и половина. Всяка година носител на БАЗА става един български художник на възраст до 35 години. Той се избира след конкурс на два етапа.

Пребиваването в Ню Йорк включва програма за срещи с куратори, посещение на галерии и художествени институции, сътрудничество с художници от други страни, както и възможност за изложба или презентация на работите на художника. Разширяването на професионалните контакти също се дължи и на това, че БАЗА е част от мрежа от награди в повече от десет страни в Централна и Източна Европа (YVAA), които функционират на подобен принцип.

В България БАЗА съществува от 2008 г., когато е инициирана от Мария Василева и основана от Института за съвременно изкуство – София. Носителите на наградата имат възможност и за самостоятелна изложба в галерията на ИСИ-София след приключване на техните резиденции. Партньор на проекта е Софийска градска художествена галерия, предоставяща пространство и сътрудничество по провеждането на изложбата на номинираните. Куратор на изложбата е Даниела Радева.

Членовете на журито за 2014 г. са: Яра Бубнова, Мария Василева, Галина Димитрова-Димова, Калин Серапионов, Сашо Стоицов. За втора поредна година във втория етап на журирането участва и американски куратор, стипендиант на Фондация Вилчек. Тази година това е Луми Тан, асистент куратор в едно от най-старите и престижни пространства за съвременно изкуство в Ню Йорк – The Kitchen.

Носител на наградата БАЗА за 2014 година е Зоран Георгиев.

05 Юни 2014 - 31 Август 2014

Софийската градска художествена галерия представя най-новите постъпления във фондовете Живопис, Графика, Скулптура и Съвременно изкуство и фотография, приети през последните две години като дарения или откупки благодарение на финансовата подкрепа на Столична община.

Грижата за обогатяването на фондовете е и отговорност към историята. Политиката на галерията е да попълва някои празнини по отношение на класиците на българската живопис, графика и скулптура. Сред най-известните имена в сегашната селекция са: Асен Белковски, Преслав Кършовски, Цветана Кършовска, Васка Баларева, Тодор Панайотов, Снежана Попгенчева, Владимир Иванов, Надежда Кутева, Свилен Блажев, Ангел Станев, Нина Ковачева, Валентин Стефанов.

Приоритет представлява преоткриването на забравени автори или на непознати български художници, които живеят и творят в чужбина: Николай Бояджиев, Евгения Воденичарова, Александър Георгиев, Димитър Батоев, Красимира Дренска, Марияна Василева и др.

Особено внимание се отделя на младите поколения художници: Иван Мудов, Петър Минчев, Камен Старчев, Иво Бистрички, Камен Стоянов, Калия Калъчева, Минко Йовчев, Леда Старчева, Мина Минов, Леда Екимова, Максимилиан Праматаров, Самуил Стоянов, Любен Петров.

От 2012 г. започна и дългосрочно партньорството между галерия „Васка Емануилова“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Societe General Експресбанк. Благодарение на получената финансова подкрепа в колекцията постъпиха творби на млади художници: Михаил Новаков, Искра Благоева, Вито Валентинов, Георги Георгиев – Жожо, Борис Праматаров, HR-Stamenov, Владислав Георгиев и други.

През 2013 г. Софийска градска художествена галерия започна дългосрочен проект за подкрепа на съвременната българска фотография. В партньорство с фотографите Никола Михов и Ивайло Стоянов в музейната колекция постъпиха повече от 40 произведения на Димитри Стефанов, Елена Героска, Евгения Максимова, Бабак Салари, Георги Кожухаров, Васил Илиев, Ясена Попова, Милен Радев, Ивайло Стоянов, Никола Михов. Обхванати са всички свободни форми на фотографията, като акцентът е поставен върху творби, реализирани след 2000 г. Създаден е и сайтът Bulgarian Photography Now, който включва избрани творби на български фотографи, както и проекти на чуждестранни автори, работили в България. http://www.bulgarianphotographynow.com

14 Май 2014 - 01 Юни 2014

Ранната и неочаквана кончина на големия български художник Кольо Карамфилов ни накара да организираме тази изложба, за да почетем паметта му и да си припомним силата на изкуството му.

Показваме творби от различни жанрове и периоди, които само повдигат завесата към безкрайността на неговия талант.

Кольо Карамфилов (1963-2014) е роден в Пловдив, където през 1982 г. завършва Сценография в Училището за сценични кадри. От 1983 г. участва в множество общи и групови изложби. Заедно с Димитър Митовски създават тандема „Модерна класика“ и в периода 1989-92 осъществяват няколко акции и съвместни изложби. Той е член-основателна авангардната група „Ръб“ и участва във всички нейни изяви в периода 1990-1993. От 1995 г. е член-основател и на група „Диско’95“. Изявява се като график, илюстратор, живописец, скулптор и сценограф. Печели множество награди.

Кольо Карамфилов е вселена, която не се изчерпва с едно или повече произведения. Той присъстваше в живота ни като съвкупност от много таланти – да рисува, да свири на китара и пее, да говори по един омагьосващо неповторим начин.

В изкуството си обаче е крайно пестелив. Опитва се да изгради визуален език, базиран на кодове – лесно разпознаваеми и достъпни. Някои от любимите си знаци като къща, ръка, крило, сърце, глава той използва отново и отново, насищайки ги с мъдростта на преживените уроци.

Тази изложба не би била възможна без подкрепата на семейството, приятелите и колекционерите на Кольо: Росен Карамфилов, Ина Дамянова, Стефан Божков, Радост Коцева и галерия U.P.A.R.K., Павлина Маринова, Емил Пунгеров и галерия L’Union, Росица Иванова, Николай Неделчев, Елена Йончева и Пламен Тодоров, Емил Иванов, Симеон Джуров, Димитър Тодоранов, Димитър Русев, Георги Добрев, Атанас Хранов, сем. Аделина и Вихрони Попнеделеви, Красимир Добрев.

Кураторски екип: Мария Василева, Станислава Николова, Стефан Божков.

29 Април 2014 - 25 Май 2014

Греди Асса показва четиридесет и девет голямоформатни платна, правени между 2010 и 2014 година. Шейсетгодишен юбилей, но само ретроспекция на чувствата. Между тях има портрети, в които героите ловко се  изплъзват от възможността за анализ, а се усеща аромат, тонове от някаква мелодия  - също; рисунки, в които той жонглира с опорните точки на човешката фигура, но повечето са картини, бликнали от видения, спомени за преживени мигове, асоциации към места или събития. Те узаконяват мимолетното, това което непрекъснато се изплъзва, сънища в просъница, от които остава; като че ли копнежът към непрекъснато изплъзващото се нещо, чувството …, овкусено с ирония, смесена с детинска вяра в чудото, което аха, да се случи. Затова и пустинята като възможност за всякакъв мираж, непрекъснато променяща се сцена на въображаемото, заредена с възможността за преображение, е избрана за муза и средство.

„Пустинята — едно скрито дихание, едно място с безброй опасности, но и с безмерна естетика, захранваща ме като художник, като откривател на неочаквана красота… Тя тръгва от пясъчните навявания, избутва и малкото голи скали, напомня лунната повърхност, близка и разнолика. Ивиците й, като конвулсии на душата, са със стаено чувство за безтегловност. Събрала за компания безброй пясъчни дюни, сякаш полегнали нимфи — питам се дали съществувам? Усещам неземна тишина сред купища от пясък и това създава в мен чувство за неизвестност и безвъзвратност. Самота и дехидратация на въображението.

… Кара ме да се чувствам песъчинка, една от многото, но песъчинка, със свой вътрешен свят, свят изпълнен със свобода, надежда, вдъхновение… И дори да изпитвам понякога чувството, че не съществувам отвъд нея, съзирам надежда, че съм успял да осъществя това мислено пътуване през пустинята, че моментната ми меланхолия е напълно изчезнала, че може би температурната инверсия ме е накарала да се надявам, че и утре ще посрещна с изненада видяното…

Какво ми остава, да повървя…“

20 Март 2014 - 20 Април 2014

Николай Майсторов е сред ярките имена в съвременното  българско изкуство, с индивидуален и запомнящ се стил. В творчеството му се усеща острота и експресивност, пропита от силна емоционалност, вътрешно въздействие и внушение, към които няма как зрителят да остане безразличен.

Настоящата изложба в СГХГ е свързана с библейската темата за откровението или пророчеството на Свети Йоан Богослов за „онова, което има да стане скоро“. Представеният цикъл „Апокалипсис сега или винаги“  включва над 100 творби – живопис, графика и рисунки, създадени в периода 1993-2013 г., обособени хронологично. Всеки  период се състои от 22 произведения, точно колкото са и главите в „Откровението“, с изключение на графичния цикъл от 2000 г., включващ 23 литографии, две от които са различни варианти на тема „Конниците на съдбата“. Най-старият тематичен цикъл е от 1993-1994 г. и се отличава с по-контрастни и ярки цветове от следващите живописни платна, създадени през 2011-2013 г. Особен интерес представляват подготвителните рисунки от 2010 г. към  последния живописен цикъл (2011-2013). Това е една недотам позната страна от творчеството на автора. Точно в този тип творби проличава силната емоция, завладяла художника, опитът му да улови мигновено „виденията“ си и да ги изрази по максимално експресивен начин.

Изложбата дава възможност да се проследят различните етапи от работата на автора, като едновременно с това цикълът се показва в своята цялост. Зрителят може да види как идеята преминава през рисунката към литографията и се отразява в живописта. Особеностите на различните техники носят своя специфична изразителност. Нервната линия и бързината в рисунката на молива, особената плътност при въглена, мекотата на яйчената темпера, изчистените подробности и силното внушение при литографията, експресивното съпоставяне на цветовете в живописта разкриват търсенията на художника и стремежът му да намери най-подходящия начин да въплъти идеите си.

Николай Майсторов е роден през 1943 г. в София.

През 1969 г. завършва художественото си образование във ВИИИ „Николай Павлович“- София, в специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански.

Участва активно в художествения живот на страната, като твори в областта на живописта и графиката. Член на СБХ

Занимава се с преподавателска дейност от 1972 г. През 1997-1998 г. основава и ръководи „Ателие 19“ в София. От месец октомври 2013 г. е Почетен професор на НБУ, където преподава.

Сред многобройните му самостоятелни изложби са: „Картини от чекмедже“, галерия „Лоран“, София, 2013; „Графичен цикъл литография „Дон Кихот“ Сервантес/Унамуно“, галерия „Лоран“, София, 2012; Графичен цикъл литография „Песен на песните“. Соломон, галерия „Пролет“, Бургас, 2012; „Рисунки по 100-те любовни сонети на Пабло Неруда“, Галерия „Възраждане“, Пловдив, 2012; „Сътворение по І-ва книга Битие – Библия, Стария завет“, Галерия „Шипка“ 6, СБХ, София, 2009; Живопис, Национална художествена галерия, София, 2003; графики, галерия „Възраждане“, Пловдив, 2002; Живопис, Софийска градска художествена галерия, 1998; живопис, CBK GSA galerie Hilversum, Холандия, 2011; графики, Cité des Arts, Париж, Франция, 1998; графики, Градският театър в Дюселдорф, Германия, 1992 и други.

Сред многобройните отличия на автора са: Националната награда за живопис „Захари Зограф“ (2005); „Златно перо“, годишна награда за култура на “Classic FM” радио (2003); Награда на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ от Единадесето международно биенале на графиката „Варна `01“ (2001); Почетна грамота от Министерство на културата на България за принос към българската култура (1998); Награда за „живопис“ от Международно триенале на живописта „София 96“; Голямата награда за годишна изложба на СБХ (1996); Награда за графика от Международно  биенале на хумора и сатирата, Габрово (1987); Голямата награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, СБХ (1986); Наградата на „Критиката“ за живопис, СБХ (1984).

04 Февруари 2014 - 09 Март 2014

Колекционирането на изкуство – независимо дали е хоби, страст, или бизнес – обикновено остава скрито зад лични мотиви и предпочитания, отклонявайки, или просто разминавайки се, с широката публичност

Изложбата в СГХГ предоставя на зрителя достъп до тази лична територия чрез подбрани произведения от колекцията на д-р Славов.

Проф. Чавдар Славов, д.м.н., е уролог по специалност, член на Постоянния комитет на Световната здравна организация (СЗО) за Европа и международен член на Световната, Европейската и Американската Урологични Асоциации. Роден е през 1953 г. в София. Почетен гражданин е на гр. Кюстендил. Животът му протича в тясно общуване с художници и хора от артистичните кръгове. Определя себе си като ценител на изобразителното изкуство. Началото на целенасочената си колекционерска дейност поставя през 1985 г.

В колекцията на д-р Славов присъстват произведения на известни автори, много от които представени с някои от най-значимите си постижения. Сред разнообразието на творби от различни жанрове, стилове и техники, стоят имената както на класици в българското изкуство, така и на съвременни художници. Характерен белег на колекцията е подчертаното пристрастие към графиката и рисунката.

Настоящата изложба обхваща 81 автора с над 100 графични творби и предлага интригуваща картина на българската графика от 20 и началото на 21 век. Селекцията, дело на акад. Румен Скорчев, представя най-силните периоди в развитието на графичното изкуство у нас, както и графични творби на редица автори, познати предимно с изявите си в други жанрове. Наред с графики на Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Павел Вълков, в изложбата присъстват графични творби на Дечко Узунов, Иван Кирков, Атанас Яранов, Димитър Казаков, Светлин Русев, Андрей Даниел, Емил Попов. В нея може да се открие единствената проява на Генко Генков в офорта, ранни творби на Иван Нинов или Иван Димов, както и графики на Кольо Карамфилов, Милко Божков, Стоян Цанев, Мария Духтева, Алекси Начев, Захари Каменов, Камен Старчев и много други.

Изложбата съчетава сериозно изследване на българската графика с един личен поглед върху процесите и ценностите, резултат на неподправена любов към изкуството и всеотдайно посвещаване.

16 Декемрви 2013 - 26 Януари 2014

Фотографи, кинематографисти, автори на визуални кампании и пълнометражни документални филми, на видеа и късометражни филми. Идеолози и основатели на продуцентска компания „АГИТПРОП” и съучредители на Българско фотографско сдружение, Борис Мисирков и Георги Богданов са сред най-ярките имена на съвременната културна сцена.

С изложбата в СГХГ те показват над 80 портрета на известни представители на българската културa и обществен живот. Изложбеното пространство се превръща във фотографски спектакъл, но едновременно с това поднася синтезиран портрет на цялото общество през лицата на някои от най-забележителните му герои.

Фотографиите в тази изложба са създадени в периода 1992-2013 година. Авторите портретуват своето поколение и своята среда – съвременни български актьори, режисьори, оператори, фотографи, писатели, продуценти, музиканти, телевизионни водещи, приятели. Сред тях са Явор Гърдев, Мартичка Божилова, Надежда Косева, Георги Тенев, Камен Донев, Койна Русева, Снежина Петрова, Деян Донков, Нина Николина, Иван Лечев, Денис Ризов, Андрей Баташов, Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински, Христо Мутафчиев, Мая Бежанска и други. В линията на разказа са включени и български политици, както и чужденци, преминали по един или друг повод през живота на авторите: Антонина Стоянова, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Терънс Трент Д’Арби, Хавиер Марискал, Исей Мияке, Дейвид Карсън, Елиот Ърлс.

В изложбата има две групи портрети – представителни и свободни. Първите следват законите на класическата студийна фотография с предпочитание към  фронтални пози, неутрални фонове и статично аранжирани композиции. Вторите носят характера на случайно уловения кадър с необичайни гледни точки и позиции. С тях те създават два образа на едно поколение – освободено, но и съсредоточено в целите и мисията си.

В работата си Борис Мисирков и Георги Богданов използват прийоми от класическата и рекламната фотография, примесени с похватите на моменталната снимка, като по този начин изграждат вълнуващ фотографски език.

Присъствието на портретуваните, както и категоричният, изпълнен с много вкус и усет стил на авторите, превръщат проекта в позитивен знак за времето от последните 20 години.

Изложбата ще бъде съпътствана от фотокнига (180 стр., твърди корици) на ИК Жанет 45 с текстове на Валтер Зайдл, Мария Василева и Георги Лозанов.

Проект на

Проектът е съфинансиран от Столична програма „Култура” на Столична община за 2013 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата - 2019 г.”.

С подкрепата на:

04 Декемрви 2013 - 09 Март 2014

„Длъжници сме, оставаме да бъдем длъжници пред Сирак Скитник!“ – възкликва един изследовател на живота и делото на родения на 22 октомври 1883 г. в Сливен Панайот Тодоров. И няма как да не се съгласим с подобни думи. Сирака, както го зоват неговите приятели по преживелици и професия, оставил една от най-ярките дири по пътеките на своето време, ни завещава десетки стихотворения, над 400 статии и поне още толкова картини и скици, които за съжаление отдавна сме забравили.

Словото на Сирака – поетично, критично, живописно, графично, е отнесено от метежа на страшния битиен маскарад в страната ни. Значителна част от картините на този майстор на цвета и линията все още остават в неизвестност, други са разпилени по частни колекции, а дори и тези, съхранявани в депата на държавните художествени галерии, рядко срещат своите зрители.Театралното дело, поезията, прозата, радиото – въпреки че са фрагменти от творческия профил на художника, остават също слабо проучени.

Настоящата експозиция, организирана в залите на Софийска градска художествена галерия, е опит да се очертае развитието на художника като живописец, проследявайки отделните етапи в творческия му път и собственото му разбиране за изкуство. От първите живописни опити на Сирак Скитник при обучението му в Санкт Петербург (1908-1912 г.), през произведенията създадени в смутните военни години между Балканскта и Първата световна война до ярките произведения, с които автора организира две свои самостоятелни изложби (1933 и 1935 г.), публиката ще се срещне с необятната колористична умелост на художника. Посетелите на галерията ще видят както едни от най-известните негови произведения, така и такива, непоказвани досега.

В залите на галерията са подредени и част от смелите му опити в изкуството на графиката, към което Сирак Скитник посяга, за да се превърне в илюстратор на книги като „Поеми“ на Едгар Алън По, „Марионетки“ на Чавдар Мутафов, „Български балади“ на Теодор Траянов и много други.

Публиката ще има възможност не само да се изправи пред създаденото от художника, а и да ползва специално изготвените от екипа на галерията аудиогидове с интересна информация за ключови произведения на автора.

Като част от стратегията за разширяване на своите публики СГХГ осигурява достъп на хората с нарушено зрение до света на изкуството, снабдявайки за втори път своя експозиция с тактилни карти, чрез който незрящата публика ще може да се докосне до творчеството на Сирак Скитник.

С цел цялостното представяне на човека  и творец Сирак Скитник, в рамките на изложбата посетителите ще имат възможност да види филмите „ Сирак Скитник“ – на режисьора Зунка Янкова и „Да питаме Сирака…“ на режисьора Петър Петров, които са любезно предоставени от фонда на БНТ.

Изложбата се организира в партньорството с Държавна агенция „Архиви“, Национален музей за българско изобразително изкуство и ХГ „Димитър Добрович” – Сливен и с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Национален фонд „Култура“, Национален дарителски фонд „13 века България“.

Медиен партньор на проекта – БНР.

В експозицията са включени произведения и документи от СГХГ, НМБИИ, ДА „Архиви“, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ГХГ "Борис Георгиев" – Варна, ХГ „Никола Петров“ – Видин, ХГ – Казанлък, ХГ „Станка Димитрова“ – Кърджали, ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, ХГ „Кирил Петров“ – Монтана, ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, ХГ „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, Галерия-музей „Филипополис“ – Пловдив, ГХГ – Пловдив, ХГ „Илия Петров“ – Разград, ХГ „Атанас Шаренков“ – Хасково, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Национален литературен музей, Столична библиотека и частни колекции.

29 Октомври 2013 - 08 Декемрви 2013

За първи път в България се показва цикълът от гравюри „Ужасите на войната“, създаден от великия испанския художник Франсиско де Гоя и Лусиентес (1746-1828). Изложбата е организирана от Институт Сервантес и Академията за изящни изкуства „Сан Фернандо”, а неин куратор е Хуан Бордес. До момента експозицията е гостувала в различни центрове на Институт Сервантес по света като Токио, Пекин, Ню Делхи, Варшава, Краков и др. Последната точка от пътуването е в София, в залите на Софийска градска художествена галерия. 

В изложбата са включени 82 гравюри. Стремежът е да се допринесе за популяризирането и изследването на тази толкова важна серия отпечатъци. С тази цел отпечатаните работи от цикъла са придружени от фотографии на съвременни фоторепортери, които от 1839 г. досега предприемат същите антивоенни подходи, които гениално, с поразителна изразна мощ подема Гоя.

Серията гравюри „Ужасите на войната” (1810-1820) са замислени като акт на пацифизъм, чрез който художникът не взима ничия страна, а излага на показ варварството на двете страни в един военен конфликт. Те са породени от Испанската война за независимост (1808-1814), избухнала като реакция срещу нашествията на френския император Наполеон. Гоя се опитва да излезе отвъд историческите факти. Идеята му хрумва в Сарагоса, където отива по покана на генерал Палафокс, за да разкаже за героичната защита на обсадения от френските войски град, но вместо това заварва развалини.

„Ужасите” могат да се разделят на три части. В първата Гоя илюстрира разкази за реални събития с безспорна достоверност, но в гравюрите той надхвърля конкретните факти, натоварвайки ги с по-общ критически заряд. Във втората част художникът изобразява преживяването на войната по улиците на Мадрид, показвайки ужасите на гладната 1811 г., описвайки войната чрез отражението й върху всекидневния живот на хората. Накрая изработва няколко гравюри в символичен код, които нарича „категорични капризи”. В тях Гоя се фокусира върху политическата обстановка в следвоенния период, критикувайки установяването на абсолютизма и скъсването с идеалите на конституцията. 
 

През 1862 г. Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо” се сдобива с осемдесетте плочи на цикъла „Ужасите на войната”. През следващата - 1863 г., тази важна серия гравюри се отпечатва за първи път. Дотогава „Ужасите на войната” са били познати само по трите налични екземпляра от серията и по малобройните пробни отпечатъци, направени приживе на големия художник. Оттогава досега са отпечатани шест копия на цикъла, допълнен през 1870 г. с две нови плочи от французина Пол Лефор. Чрез тези гравюри стават известни по света вижданията на Гоя за ужасите на войната.

Създадените в тях образи на собствените му преживявания до голяма степен предвещават фотографския език, тъй като се възприемат като снимки. Липсва им предварително обмислената композиция, която да ги оприличи на нагласени сцени или да смекчи сърцераздирателното им послание. Освен това гравюрите съдържат пространства без информация – ефект, който фотографът ще постигне с разфокусирането или светкавицата. И накрая, също като при фотографията, Гоя засилва документалния характер на сцените чрез заглавия като „Аз го видях”, „И това също” или „Така се случи”. 

Осемдесет и двете гравюри, съставящи цикъла „Ужасите на войната”, се показват групирани в седем раздела – „Фронтът“, „ Жертвите“, „Екзекуциите“, „Масовите преселения и плячкосванията“, “Гладът“, „Жената“, „Следвоенният период“, като не следват номерацията на металните плочи. Целта е да се откроят основните теми и преплетените с тях идеи, които Гоя развива в цялата серия.

 

23 Октомври 2013 - 21 Ноември 2013

Изложбата е посветена на 80-годишнината на Любен Диманов – художник с ярко и многостранно дарование, с респектиращи изяви в различни области на изкуството, с достойно присъствие както в родната, така и в европейската култура.

Творчеството на Любен Диманов е сред най-значимите явления в българското изобразително изкуство. Eдна от водещите фигури, проправили пътя на новото пластично мислене през 60-години на 20 в, той оставя трайна следа в развитието на графиката и илюстрацията у нас, създавайки своя, запомняща се и монументална образност. Овладяната енергия на офортите или акварелите, живописта, колажите или илюстрациите, вълнува зрителя както със силата и категоричността си, така и с фините нюанси на една тънка чувствителност. Рисунката – едновременно декоративна и извисена, мощна и изтънчена – у Диманов е не само азбука на изображението, но и мост към духовността.

Изложбата в СГХГ представя живопис, графика, рисунки и колажи, подбрани от различни периоди в творчеството на Любен Диманов – от началото на 60-те години до днес. Специално място в нея заемат десет живописни табла, посветени на Десетте Божи заповеди. Библиофилски издания като: „Цветя на злото”, „Сонети”, Божествена комедия”, „Когато пламъкът и розата са едно”, припомнят водещи достижения на автора в изкуството на книгата. Отстоявайки своята идентичност както в ранните творби, създадени в България, така и в зрелите си произведения от Париж, авторът показва плодовете на дългогодишно творческо развитие, съчетаващо в едно експресивния израз и посланията на духа.

Изложбата е придружена от каталог.