|
Проект: Другото око ПО НИКОЕ ВРЕМЕ Куратор БОЯН МАНЧЕВ
01 Март 2011 - 03 Април 2011
„Другото око” е поредица от изложби, в която не-изкуствоведи са поканени да работят с музейната колекция. Идеята е да се погледне отвъд традиционните интерпретации на историята и по възможност да се извадят на бял свят позабравени произведения, както и да се установят нови връзки между тях.
След художника Лъчезар Бояджиев Софийска градска художествена галерия покани философа Боян Манчев. Изборът на неговата тема „По никое време” е в резултат на констатацията, че противно на очакванията на автора, големите исторически разкази, идеологическите канони, изобразяването на монументални исторически събития далеч не представляват нито количествена доминанта, нито структуроопределящ център на колекцията. Напротив, изобразяването на различни аспекти на частния свят безспорно преобладава, а между тях би могла да бъде изведена една линия, която условно може да бъде определена като „идилична” – изобразяването на елементи на битието, които не са свързани пряко не само с „голямото” време на историята и монументалните събития, но и с мащабни екзистенциално-метафизични теми като живот, смърт, раждане, насилие, страдание и т.н.
Проблемът за времето изглежда централен в така описаните емпирични констатации: той е възможният организиращ принцип на описаните тематични ядра. Този принцип изглежда особено продуктивен поне по три причини: проблемът за времето се поставя ребром в „онтологията на настоящето”, поради което е в центъра на множество политически, икономически и философски дебати; времето е и мета-понятието на музея, на архива, на сбирката на СГХГ в частност. С други думи, насочването към проблема за времето би ни позволил да мислим самата колекция през призмата на изложбата (което е и една от целите на целия проект); не на последно място, времето е най-енигматичният обект на живописта – как времето е изобразявано в живописта, как то става обект, а може би и субект на изображението? Хипотезата на автора е, че определена идея за време, определено изживяване и опит за времето детерминира самата структура на погледа, видимостта на определени теми, начините на тяхната модулация.
А защо тогава по никое време? Как присъства в живописта не историческото, събитийно наситено, символно организирано и идеологически ориентирано време – изпълненото с факти време на историята, а самото време (времето на живота, времето на света) без своите „добавени стойности”? „Идиличната” или псевдо-идилична образност, която вълнува автора, носи и определен образ на времето или опит за времето. Действието и свързаното с него протичане на времето сякаш е застинало в идилията на мига. Ето това празно, неопределено, ничие време, никое време интересува Боян Манчев.
Сред включените автори са: Вера Недкова, Вера Лукова, Лика Янко, Сами Биджерано, Кирил Цонев, Илия Петров, Наум Хаджимладенов, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Георги Баев, Надежда Кутева, Николай Майсторов, Вихрони Попнеделев, Едмонд Демирджиян, Самуил Сеферов, Димитър Войнов, Дария Василянска, Надежда Делева, Андрей Даниел, Зина Юрданова, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Милко Павлов, Сашо Стоицов, Нина Ковачева, Иван Мудов, Боряна Росса, Никола Михов и др.
Запознайте се: Любомир Янев Куратор Диана Попова
28 Февруари 2011 - 25 Март 2011
Изложбата е посветена на 60-годишнината от рождението на Любомир Янев (1951-2004). Представени са различните етапи и посоки на неговото творчество чрез графики, рисунки, илюстрации и триизмерни обекти.
Завършил „Илюстрация” в Художествената академия в София през 1975 година, Любомир Янев участва в десетки изложби в България и чужбина. Произведенията му се открояват с изящния си рисунък, с отличното владеене на различни графични техники, със специфичния реално-фантазен свят в композициите и дори в портретите. Експериментира и с триизмерните форми, използвайки като основа също графиката – тя се развива в пространството, изгражда обеми, а металните офортни плочи се превръщат в обков на дървен кръст например и придобиват нов символичен смисъл.
Дали защото в последните 20-ина години от живота си Любомир Янев се оттегля в с. Стефаново, Ловешко, или заради трусовете в обществото, включително в областта на културата, в годините на прехода, творчеството на този забележителен художник отпада от вниманието както на публиката, така и на изследователите на българското изкуство.
„Празна работа е славата. Или си направил нещо, или се заличаваш. Може два века да те забравят и после да те открият” – казва художникът в интервю във в. Фактор през 2001 г.
Изложбата, която преоткрива творчеството на Любомир Янев за съвременната публика, представя творби от СГХГ, НХГ, ХГ Ловеч, както и от частни колекции. Тя се осъществи с активното съдействие на сина на художника – Борис Янев, на Костадин Костадинов, Екатерина Гетова, на ученици и приятели на Любомир Янев в София и Ловеч.
Любомир Янев – Мешков е роден на 21 май 1951 в София. През 1975 завършва Художествената академия в София, специалност „Илюстрация”. От 1986 живее и работи в с. Старо Стефаново, Ловешко. Умира на 11 април 2004.
Участва в общи художествени изложби и международни биеналета на графиката в България и чужбина, в кураторски изложби и акции в София и Пловдив, в представителни изяви на българското изкуство в Европа, Америка, Азия и Африка. Правил е самостоятелни изложби в София, Силистра, Ловеч, а също в Полша и Германия. Награди: Диплом за илюстрация – София (1978), ІІІ награда за графика – София (1980), І награда за графика – ОХИ Шумен (1981), Награда за рисунка – Нюрнберг, Германия (1985), Награда за рисунка – Риека, Югославия (1986) и др. Негови творби притежават НХГ, СГХГ, други музеи, галерии и частни колекции в България и чужбина.
АТЕЛИЕТО. МУЗИ И МОДЕЛИ
01 Декемрви 2010 - 20 Февруари 2011
Изложбата „Ателието. Музи и модели” е част от поредицата тематични изложби, които специалистите от СГХГ организират в последните години. След „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” и „Точки на пресичане. Художници рисуват художници” този проект предлага още един поглед към вътрешния свят на твореца.
Експозицията представя темата за ателието – това лично и свещено пространство на художника, което много често остава скрито от външни погледи. Извършвайки исторически прочит на периода от началото на 20-ти век до наши дни, изложбата проследява интереса на творците към ателието като сюжетна рамка. Кръгът на представените автори е широк като показва както познати, така и по-малко известни имена от българското изкуство. Времевата рамка, в която се разполага изследването, дава възможност да се проследят търсенията на различни поколения художници.
Освен живописни произведения изложбата включва и документална част – фотографии на ателиета. Своебразният диалог между художествените творби и архивните или съвременни снимки разкрива различни гледни точки към темата за ателието и предлага разнообразни възможности на зрителя да надникне в личния свят на художника.
Подбраните творби маркират няколко подтеми в изложбата: ателие – интериор, ателие – натюрморт, моделът и художникът в ателието. Включени са над 130 живописни творби и около 60 фотографии. Сред авторите са: Олга Брадистилова, Елисавета Консулова-Вазова, Андрей Николов, Асен Пейков, Вера Недкова, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Пенчо Балкански, Иван Пенков, Славка Денева, Георги Павлов, Атанас Яранов, Найден Петков, Йордан Кацамунски, Георги Божилов, Димитър Киров, Долорес Дилова, Николай Янакиев, Любен Зидаров, Василка Монева, Марко Монев, Румен Скорчев, Светлин Русев, Сирма Сарафова, Андрей Даниел, Греди Асса, Станислав Памукчиев, Едмонд Демирджиян, Ивайло Мирчев, Минко Йовчев, Александър Петков, Нина Русева, Атанас Атанасов, Виолета Танова, Марина Маринова и редица други.
Произведенията са собственост на СГХГ, НХГ, ХГ Пловдив, ХГ Плевен, Колекция-Дарение „Светлин Русев” Плевен, ХГ Бургас, ХГ Русе, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Добрич, ХГ Пазарджик, Общински институт „Старинен Пловдив, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, Колекция „Ангел Симеонов”, СБХ и частни колекции. Използваният снимков материал е притежание на ДАА, НА на БАН, Исторически музей Лом и частни лица.
Експозицията е съпътствана от каталог на CD-ROM.
Куратор на изложбата е Милена Балчева.
По реализацията на проекта работиха: Аделина Филева, Мария Василева, Даниела Чулова-Маркова, Надежда Олег-Ляхова, Илинка Чергарова, Марин Маринов, Петър Димов, Стефан Стефанов
ГРУПА XXL РЕМИНИСЦЕНЦИИ ОТ 90-ТЕ
12 Октомври 2010 - 21 Ноември 2010
Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Георги Тушев, Иван Кюранов, RASSIM, Генади Гатев, Георги Ружев, Петър Райчев, Анатолий Осмоловски, Дейвид Д’Агостино, Борис Сергинов, Росен Тошев, Красимир Добрев, Димитър Яранов
Изложбата представя избрани работи на художници от кръга на галерия XXL, съществувала през 90-те години на ХХ век в София. В художествените среди групата XXL традиционно се свързва с преднамерено провокативни произведения, действия и изложбени концепции. Главна стратегия на групата е да предизвика обществото да забележи и реагира на изкуството, използвайки като основен инструмент критическия коментар върху традиционното, политиката, социалния морал и масовата култура.
„…Това, което отличава тези художници, е ясното желание за социален радикализъм в изкуството, който да говори за проблемите на обществото, нравствените мутации, политическите перверзии и дори срещу конюнктурната квазиангажирана позиция на определени артистични среди. Съществува желание за ново нравствено действие, насочено към смяната на социалното въображение, но това не е търсене на пряка дидактика, а опит за активиране на процеса на автокомуникация у всеки един изкушен от съвременното изкуство зрител…”, пише Свилен Стефанов, във връзка с дейността на тази формация.
Изложбата в СГХГ включва видео, фотография, живопис, инсталации и обекти, създадени и показвани в изложбите на галерия XXL от най-активния период на съществуването на групата – между 1994 и 2003 г.
Настоящата експозиция е базирана на серия събития, отразяващи историята на XXL, а като нейно продължение през ноември в галерия „Академия” ще бъдат представени новите произведения на авторите, които в последните години работят в България и САЩ.
Манифестът на XXL е написан през януари 1995 г. и е публикуван за пръв път във в. Култура, а по-късно е публикуван с допълнения и в „Литературен вестник”. През 1996 г. групата създава галерия XXL и Фондация „Съвременно изкуство”, които съществуват до 2003 г. на площад „Македония” № 2 в София.
Някои от най-популярните изложби, инициирани от кръга XXL са: „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), „Gangstart” (1998), „Антифеминизъм / Антимачизъм” (2000), “Да нариташ културата” (2000), „Българският пейзаж като метафора” (2001), както и цикълът изложби „Нови радикални практики” (от 1997 до 2001).
Въпреки че галерията е закрита след изложбата „Антисакс. Ново политическо изкуство” през 2003 г., а по-голямата част от авторите емигрират, връзките между тях никога не се разпадат, те работят и до днес в различни направления и на различни места по света.
http://xxlgallery.hit.bg/
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
|
и във Facebook
в YouTube
новини