Изложбата От два ъгъла на Музея на наивистично и маргинално изкуство представя някои сериозни постижения на маргиналното изкуство чрез 65 избрани творби на двама утвърдени творци, от Сърбия и България - Предраг Миличевич – Барбариен и Росен Рашев - Рошпак.

Срещите и разминаванията между тези две артистични визии, както и усетът за цвят и композиция на две изразени индивидуалности, плод на различни традиции и среда, представят една широка гама от високи художествени постижения, дали своя значителен принос за развитието на маргиналното изкуство в по-широк европейски план. Приликите и различията между творчеството на двамата автори само потвърждават тяхната индивидуална многопластовост и богатството на тяхната експресивност.
Куратор на изложбата е Нина Кръстич.

Наивното и маргиналното изкуство представлява уникална част от съвременната художествена сцена на Сърбия. Музеят на наивно и маргинално изкуство в Ягодина е специализиран в систематичния подбор, съхранение, проучване, излагане и публикуване на творби, най-вече на сръбското и югославското, а от 1994 г. насам и на чуждестранното наивно и маргинално изкуство.

Музеят на наивното изкуство в Ягодина е учреден през 1960 година, по времето когато наивното изкуство преживява пълния си триумф по света. Днес действа като документален център на наивното и маргиналното изкуство, притежаващ интернационална сбирка, наброяваща над 2500 творби, и реализира сериозни проекти. Досега музеят е организирал над 400 групови и самостоятелни изложби в страната и чужбина, организира Биенале и Пленер на наивното и маргиналното изкуство.

Музеят на наивното изкуство е участвал с творби от своята богата сбирка на най-значимите изложби, сред които трябва да откроим изложбите в Париж, Лондон, Мелбърн, Виена, Прага, Братислава, Букурещ, в много градове на Холандия, Унгария, Гърция, Русия, Беларус, Италия...

Директор на музея е изкуствоведът Нина Кръстич.

През 2007г. Музеят представи в Софийска градска художествена галерия обща ретроспективна изложба, в която бяха показани творци от всички поколения и с различни художествени търсения в наивистичното и маргинално изкуство.

Кирил Прашков. Поезия наоколо Куратор Даниела Радева

09 Март 2011 - 03 Април 2011

Изложбата „Поезия наоколо” на Кирил Прашков се вписва в политиката на СГХГ да представя ежегодно самостоятелни изложби на активно работещи съвременни художници, чието творчество има потенциала да възпитава и да влияе върху общото развитие на българската художествена сцена. Кирил Прашков е поканен заради способността да извежда теоретични проблеми под формата на художествени произведения, в които връзките между изразни средства и материали, между образи, цитати и метафори винаги са аргументирани от първоначалния замисъл. Много от неговите работи са мотивирани от идеята за изясняване на понятия като „модерност”, „съвременност” или „класика”, които са обект на коментари и уточнение в областта на съвременното изкуство. От края на 80-те години експериментира и със сравнения между стойностите на „идея” и „направа” на произведението. Неговите художествени анализи понякога се отнасят към западните модернизми или промените на изкуството в България от края на 20. век, но също и към политиката, историята и теорията на изкуството.
В изложбата са включени работи от различни периоди като „Тел” (1989), „Hommage a Pouchkine” (1999), „Природен модернизъм” (2004), но тя е повече от преглед на досегашната работа на художника – специално за нея бяха създадени няколко нови произведения, които ще бъдат показани за първи път.

...

Кирил Прашков (р. 1956) е завършил Художествената академия в София, специалност „Илюстрация и оформление на книгата”. От 1984 до 1989 работи във в. Култура. 1991-1992 е председател на „Клуба на (вечно) младия художник”. Реализирал е множество проекти за печатни издания. Автор е на критически текстове и кураторски проекти. Член-основател на Института за съвременно изкуство – София. Някои от самостоятелните му изложби са: „Внимавай къде стъпваш”, Галерия СИБАНК, София (2007); „Отговорна живопис”, Френски културен институт, София (2006); „Цитати”, Московски музей за съвременно изкуство, Москва (2005); „Рисуването като занаят”, АТА Център / Институт за съвременно изкуство – София (2003); Галерия Spaces, Кливлънд, Охайо, САЩ (1999); “The Oh God, No/O Yeah” Book and other Books and Vegetables”, KulturKontakt, Виена (1995); “Gruezi”, Scuol-Nairs, Швейцария (1993).

Проект: Другото око ПО НИКОЕ ВРЕМЕ Куратор БОЯН МАНЧЕВ

01 Март 2011 - 03 Април 2011

„Другото око” е поредица от изложби, в която не-изкуствоведи са поканени да работят с музейната колекция. Идеята е да се погледне отвъд традиционните интерпретации на историята и по възможност да се извадят на бял свят позабравени произведения, както и да се установят нови връзки между тях.

След художника Лъчезар Бояджиев Софийска градска художествена галерия покани философа Боян Манчев. Изборът на неговата тема „По никое време” е в резултат на констатацията, че противно на очакванията на автора, големите исторически разкази, идеологическите канони, изобразяването на монументални исторически събития далеч не представляват нито количествена доминанта, нито структуроопределящ център на колекцията. Напротив, изобразяването на различни аспекти на частния свят безспорно преобладава, а между тях би могла да бъде изведена една линия, която условно може да бъде определена като „идилична” – изобразяването на елементи на битието, които не са свързани пряко не само с „голямото” време на историята и монументалните събития, но и с мащабни екзистенциално-метафизични теми като живот, смърт, раждане, насилие, страдание и т.н.

Проблемът за времето изглежда централен в така описаните емпирични констатации: той е възможният организиращ принцип на описаните тематични ядра. Този принцип изглежда особено продуктивен поне по три причини: проблемът за времето се поставя ребром в „онтологията на настоящето”, поради което е в центъра на множество политически, икономически и философски дебати; времето е и мета-понятието на музея, на архива, на сбирката на СГХГ в частност. С други думи, насочването към проблема за времето би ни позволил да мислим самата колекция през призмата на изложбата (което е и една от целите на целия проект); не на последно място, времето е най-енигматичният обект на живописта – как времето е изобразявано в живописта, как то става обект, а може би и субект на изображението? Хипотезата на автора е, че определена идея за време, определено изживяване и опит за времето детерминира самата структура на погледа, видимостта на определени теми, начините на тяхната модулация.

А защо тогава по никое време? Как присъства в живописта не историческото, събитийно наситено, символно организирано и идеологически ориентирано време – изпълненото с факти време на историята, а самото време (времето на живота, времето на света) без своите „добавени стойности”? „Идиличната” или псевдо-идилична образност, която вълнува автора, носи и определен образ на времето или опит за времето. Действието и свързаното с него протичане на времето сякаш е застинало в идилията на мига. Ето това празно, неопределено, ничие време, никое време интересува Боян Манчев.

Сред включените автори са: Вера Недкова, Вера Лукова, Лика Янко, Сами Биджерано, Кирил Цонев, Илия Петров, Наум Хаджимладенов, Иван Ненов, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Георги Баев, Надежда Кутева, Николай Майсторов, Вихрони Попнеделев, Едмонд Демирджиян, Самуил Сеферов, Димитър Войнов, Дария Василянска, Надежда Делева, Андрей Даниел, Зина Юрданова, Любен Костов, Надежда Олег Ляхова, Милко Павлов, Сашо Стоицов, Нина Ковачева, Иван Мудов, Боряна Росса, Никола Михов и др.

Запознайте се: Любомир Янев Куратор Диана Попова

28 Февруари 2011 - 25 Март 2011

Изложбата е посветена на 60-годишнината от рождението на Любомир Янев (1951-2004). Представени са различните етапи и посоки на неговото творчество чрез графики, рисунки, илюстрации и триизмерни обекти.

Завършил „Илюстрация” в Художествената академия в София през 1975 година, Любомир Янев участва в десетки изложби в България и чужбина. Произведенията му се открояват с изящния си рисунък, с отличното владеене на различни графични техники, със специфичния реално-фантазен свят в композициите и дори в портретите. Експериментира и с триизмерните форми, използвайки като основа също графиката – тя се развива в пространството, изгражда обеми, а металните офортни плочи се превръщат в обков на дървен кръст например и придобиват нов символичен смисъл.
Дали защото в последните 20-ина години от живота си Любомир Янев се оттегля в с. Стефаново, Ловешко, или заради трусовете в обществото, включително в областта на културата, в годините на прехода, творчеството на този забележителен художник отпада от вниманието както на публиката, така и на изследователите на българското изкуство.

„Празна работа е славата. Или си направил нещо, или се заличаваш. Може два века да те забравят и после да те открият” – казва художникът в интервю във в. Фактор през 2001 г.

Изложбата, която преоткрива творчеството на Любомир Янев за съвременната публика, представя творби от СГХГ, НХГ, ХГ Ловеч, както и от частни колекции. Тя се осъществи с активното съдействие на сина на художника – Борис Янев, на Костадин Костадинов, Екатерина Гетова, на ученици и приятели на Любомир Янев в София и Ловеч.

Любомир Янев – Мешков е роден на 21 май 1951 в София. През 1975 завършва Художествената академия в София, специалност „Илюстрация”. От 1986 живее и работи в с. Старо Стефаново, Ловешко. Умира на 11 април 2004.
Участва в общи художествени изложби и международни биеналета на графиката в България и чужбина, в кураторски изложби и акции в София и Пловдив, в представителни изяви на българското изкуство в Европа, Америка, Азия и Африка. Правил е самостоятелни изложби в София, Силистра, Ловеч, а също в Полша и Германия. Награди: Диплом за илюстрация – София (1978), ІІІ награда за графика – София (1980), І награда за графика – ОХИ Шумен (1981), Награда за рисунка – Нюрнберг, Германия (1985), Награда за рисунка – Риека, Югославия (1986) и др. Негови творби притежават НХГ, СГХГ, други музеи, галерии и частни колекции в България и чужбина.

НИКОЛАЙ БОЯДЖИЕВ. 1904 - 1963

21 Януари 2011 - 20 Февруари 2011

Това е първата изложба, посветена на художника Николай Бояджиев след неговата смърт през 1963 г. Включените в нея 23 маслени платна и над 40 рисунки показват характерните етапи от развитието на твореца. Голяма част от представените произведения са собственост на семейството на художника и частни колекционери. Целта на изложбата в Софийска градска художествена галерия е да срещне публиката с този сравнително непознат автор. Николай Бояджиев е един от онези наши художници, които поради една или друга причина остават забравени във времето. Преоткриването на творчеството му днес, поражда различни въпроси и открива възможности за бъдещи изследвания върху проблемите на българското изкуство.

Роден през 1904 г. в Свищов, Николай Бояджиев завършва живопис в Художествената академия през 1930 г. в курса на проф. Борис Митов. Дълги години той е преподавател по рисуване в Шуменската гимназия. Работи в областта на портрета, голото тяло и пейзажа. През 1951 г. Николай Бояджиев става старши асистент в катедра Рисуване към Изящния факултет на Художествената академия. През 1958 г. художникът е изключен от СБХ поради отказа си да работи по „задължителните” теми с политически характер. През 1961 г. е издигнат от позицията старши асистент до преподавател. В следващите години Николай Бояджиев не е допускан до участие в Общите художествени изложби. Умира на 12 октомври 1963 г.
През годините в Академията, през неговата педагогическа школа преминават художници като: Светлин Русев, Христо Явашев, Дора Бонева, Иван Кънев, Никола Гюзелев, Александър Станев, Атанас Яранов, Георги Божилов, Димо Заимов, Дончо Вълчев, Иван Б. Иванов, Валентин Старчев, Генчо Денчев, Петър Чуклев, Галин Малакчиев, Иван Колев и още много други.

Участващи институции в изложбата: СГХГ, Музей към Национална художествена академия, ХГ Шумен, Ателие – колекция Светлин Русев, София, частни колекции.

Изложбата е придружена от каталог, издаден от СГХГ с подкрепата на акад. Светлин Русев.

СГХГ изказва специални благодарности към Вили Бояджиев, Светлин Русев, Иван Кънев, Иван Б. Иванов, Иван Парпаров, Михаил Заимов, Георги Тороманов, Мариела Табакова и Кристиана Петрова.

Уредник на изложбата: Милена Балчева.
Екип: Аделина Филева, Мария Василева, Светлин Русев, Илинка Чергарова, Стефан Стефанов, Петър Димов, Надежда Олег Ляхова.

МЕТАМОРФОЗИ НА ТЪКАНТА Български и китайски художествен текстил

07 Декемрви 2010 - 14 Януари 2011

„Метаморфози на тъканта” е изложба, която показва източника на текстилното изкуство – нишката, както и отдалечаването от нея. Тя представя многообразието на търсенията на съвременното текстилно изкуство в посока на боравенето с нови източници на идеи, материи и форми.

Изложбата е част от проект по повод честването на 50-годишнината от създаването на специалност „Текстил” в Националната художествена академия, София и делото на проф. Марин Върбанов, като създател на специалността и неговото влияние върху развитието на текстилното изкуство в България и Китай.

В тази експозиция българската публика за първи път ще има възможността да види творби на ученици и последователи на професор Марин Върбанов от Институт „Върбанов” към Китайска художествена академия, гр. Ханджоу - проф. Шъ Хуей, проф. Джу Вей, Лянг Шао Дзи, проф. Шан Цън, Хуан Йен, Ин Син Сюн. Всички те са утвърдени и световно известни автори, работещи предимно в областта на меката скулптура и текстила, експериментиращи умело както с различните материали и техники, така и с възможностите за овладяване на пространството, дълбоко вкоренени в традициите на източната култура и философия.

Българските художници, които са подбрани са познати текстилци на нашата публика - преподаватели в специалност „Текстил” към НХА - проф. Анна Бояджиева, доц. Асадур Маркаров, д-р. Вержиния Тодорова - Маркарова, д-р. Аделина Попнеделева, Цвета Явашева - Иванова.

Куратори: Асадур Маркаров, Вержиния Тодорова - Маркарова, Шъ Хуей

Съорганизатори: Национална художествена академия , София и Китайска художествена академия, Ханджоу

АТЕЛИЕТО. МУЗИ И МОДЕЛИ

01 Декемрви 2010 - 20 Февруари 2011

Изложбата „Ателието. Музи и модели” е част от поредицата тематични изложби, които специалистите от СГХГ организират в последните години. След „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл” и „Точки на пресичане. Художници рисуват художници” този проект предлага още един поглед към вътрешния свят на твореца.

Експозицията представя темата за ателието – това лично и свещено пространство на художника, което много често остава скрито от външни погледи. Извършвайки исторически прочит на периода от началото на 20-ти век до наши дни, изложбата проследява интереса на творците към ателието като сюжетна рамка. Кръгът на представените автори е широк като показва както познати, така и по-малко известни имена от българското изкуство. Времевата рамка, в която се разполага изследването, дава възможност да се проследят търсенията на различни поколения художници.

Освен живописни произведения изложбата включва и документална част – фотографии на ателиета. Своебразният диалог между художествените творби и архивните или съвременни снимки разкрива различни гледни точки към темата за ателието и предлага разнообразни възможности на зрителя да надникне в личния свят на художника.
Подбраните творби маркират няколко подтеми в изложбата: ателие – интериор, ателие – натюрморт, моделът и художникът в ателието. Включени са над 130 живописни творби и около 60 фотографии. Сред авторите са: Олга Брадистилова, Елисавета Консулова-Вазова, Андрей Николов, Асен Пейков, Вера Недкова, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Пенчо Балкански, Иван Пенков, Славка Денева, Георги Павлов, Атанас Яранов, Найден Петков, Йордан Кацамунски, Георги Божилов, Димитър Киров, Долорес Дилова, Николай Янакиев, Любен Зидаров, Василка Монева, Марко Монев, Румен Скорчев, Светлин Русев, Сирма Сарафова, Андрей Даниел, Греди Асса, Станислав Памукчиев, Едмонд Демирджиян, Ивайло Мирчев, Минко Йовчев, Александър Петков, Нина Русева, Атанас Атанасов, Виолета Танова, Марина Маринова и редица други.

Произведенията са собственост на СГХГ, НХГ, ХГ Пловдив, ХГ Плевен, Колекция-Дарение „Светлин Русев” Плевен, ХГ Бургас, ХГ Русе, ХГ Сливен, ХГ Стара Загора, ХГ Добрич, ХГ Пазарджик, Общински институт „Старинен Пловдив, ХГ Казанлък, ХГ Кюстендил, Колекция „Ангел Симеонов”, СБХ и частни колекции. Използваният снимков материал е притежание на ДАА, НА на БАН, Исторически музей Лом и частни лица.

Експозицията е съпътствана от каталог на CD-ROM.

Куратор на изложбата е Милена Балчева.

По реализацията на проекта работиха: Аделина Филева, Мария Василева, Даниела Чулова-Маркова, Надежда Олег-Ляхова, Илинка Чергарова, Марин Маринов, Петър Димов, Стефан Стефанов

ГРАДЪТ, БЕЗ КОЙТО НЕ МОЖЕМ ПЪРВА МЕЖДУНАРОДНА ИЗЛОЖБА НА КАРИКАТУРАТА СОФИЯ 2010

27 Октомври 2010 - 28 Ноември 2010

Изложбата представлява мащабно международно събитие, където се срещат и допълват различни стилове и тенденции в карикатурата, насочени към общата, актуална и все по-болезнена тема: човекът и градът. Надхвърляйки границите на забавното, творбите подтикват към размисъл, налагат тревожни обобщения, напомнят за отговорността, която всички ние носим, за да бъде пре-дотвратена надвисналата над света катастрофа. Същевременно, заредени с неунищожимата сила на смеха, карикатурите внушават и надеждата, че във властта на човека е да промени хода на събитията, отнасяйки се с грижа към земята - единствен и общ дом за всички.

За изложбата са представени 386 творби на автори от 50 страни. От тях журито е селектирало 78 автора от 29 страни с общо 96 карикатури.

В залата на СГХГ ще бъдат представени оригиналите на тези произведе-ния, като техни уголемени копия се показват в експозиция на моста зад НДК.

При откриването на изложбата в СГХГ ще бъдат обявени наградените участници. Присъдени са І, ІІ и ІІІ награда и 10 специални награди от името на медийните партньори.
Амбицията на организаторите е изложбата да прерасне в ежегоден меж-дународен фестивал на карикатурата.
Изложбата се организира със съдействието на Столична община, секция „Карикатура” при Съюза на българските художници, FECO – България /Федерация на европейските карикатуристи/, SRN – България /Организация за защита правата на карикатуристите/.

ГРУПА XXL РЕМИНИСЦЕНЦИИ ОТ 90-ТЕ

12 Октомври 2010 - 21 Ноември 2010

Свилен Стефанов, Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Георги Тушев, Иван Кюранов, RASSIM, Генади Гатев, Георги Ружев, Петър Райчев, Анатолий Осмоловски, Дейвид Д’Агостино, Борис Сергинов, Росен Тошев, Красимир Добрев, Димитър Яранов

Изложбата представя избрани работи на художници от кръга на галерия XXL, съществувала през 90-те години на ХХ век в София. В художествените среди групата XXL традиционно се свързва с преднамерено провокативни произведения, действия и изложбени концепции. Главна стратегия на групата е да предизвика обществото да забележи и реагира на изкуството, използвайки като основен инструмент критическия коментар върху традиционното, политиката, социалния морал и масовата култура.
„…Това, което отличава тези художници, е ясното желание за социален радикализъм в изкуството, който да говори за проблемите на обществото, нравствените мутации, политическите перверзии и дори срещу конюнктурната квазиангажирана позиция на определени артистични среди. Съществува желание за ново нравствено действие, насочено към смяната на социалното въображение, но това не е търсене на пряка дидактика, а опит за активиране на процеса на автокомуникация у всеки един изкушен от съвременното изкуство зрител…”, пише Свилен Стефанов, във връзка с дейността на тази формация.
Изложбата в СГХГ включва видео, фотография, живопис, инсталации и обекти, създадени и показвани в изложбите на галерия XXL от най-активния период на съществуването на групата – между 1994 и 2003 г.
Настоящата експозиция е базирана на серия събития, отразяващи историята на XXL, а като нейно продължение през ноември в галерия „Академия” ще бъдат представени новите произведения на авторите, които в последните години работят в България и САЩ.
Манифестът на XXL е написан през януари 1995 г. и е публикуван за пръв път във в. Култура, а по-късно е публикуван с допълнения и в „Литературен вестник”. През 1996 г. групата създава галерия XXL и Фондация „Съвременно изкуство”, които съществуват до 2003 г. на площад „Македония” № 2 в София.
Някои от най-популярните изложби, инициирани от кръга XXL са: „Косьо, Хубен, Тушев” (1997), „Измерения на насилието” (1998), „Gangstart” (1998), „Антифеминизъм / Антимачизъм” (2000), “Да нариташ културата” (2000), „Българският пейзаж като метафора” (2001), както и цикълът изложби „Нови радикални практики” (от 1997 до 2001).
Въпреки че галерията е закрита след изложбата „Антисакс. Ново политическо изкуство” през 2003 г., а по-голямата част от авторите емигрират, връзките между тях никога не се разпадат, те работят и до днес в различни направления и на различни места по света.

http://xxlgallery.hit.bg/

Лика и Генко

05 Октомври 2010 - 21 Ноември 2010

Лика Янко (1928-2001) и Генко Генков (1923-2006) са двама български художници, започнали своето творчество в годините на драматични промени. Двама автори, които във времената на непрекъснатите компромиси никога не отстъпват от своите възгледи, и всеки по свой начин достига до своята истина в изкуството. Генко – експресивно и възторжено, Лика – спокойно и задълбочено.

През 50-те години на 20-ти век Лика и Генко са близо един до друг – правят пейзажи, в които освобождават цвета и формата от проповядваните канони на социалистическия реализъм. По-късно, през 60-те, постепенно вървят в две противоположни посоки на живописване – белите платна на Лика и цветните експлозии на Генко. Тези посоки намират своята кулминация в неговите почти абстрактни пейзажи и в нейните мито-поетични композиции. Когато картините им са една до друга, може да се усети вътрешно сходство. Лика ползва линеарността и преобразява иконографията на православното средновековие, а Генко яростно интерпретира неговата иконична цветност.

Изложбата „Лика и Генко” е опит да се покажат основните посоки на пътуването на двамата автори към себе си. Със своето житейско и творческо поведение те доказват, че по пътя към божественото се преминава задължително през портата на свободата.

Изложбата се реализира със съдействието на: Националната художествена галерия; Градските художествени галерии във Варна, Сливен, Кърджали; частни колекции.

Куратор: Красимир Илиев

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33